Поцинкованата тел се състои основно от сърцевина от стоманена тел и повърхностно цинково покритие; сърцевината обикновено се произвежда от високо-качествена ниско{1}}въглеродна стомана. Желязото (Fe) е основната съставна част, която обикновено представлява над 98% от масата, заедно с малки количества елементи като въглерод (C), манган (Mn), силиций (Si), фосфор (P) и сяра (S). По-конкретно, съдържанието на въглерод обикновено варира от 0,06% до 0,25%, манган от 0,30% до 0,80%, а силиций обикновено не надвишава 0,30%, докато нивата на фосфор и сяра се поддържат под 0,045%, за да се гарантира, че жицата притежава добра здравина, пластичност и обработваемост.
Цинковото покритие се състои основно от цинк (Zn), със съдържание обикновено не по-ниско от 99%; промишленото производство обикновено използва като суровина цинкови блокове с чистота над 99,95%. Дебелината на покритието варира в зависимост от производствените процеси и изискванията за приложение: горещо поцинкованата тел обикновено има тегло на покритието от 40–300 g/m² и предлага силна устойчивост на корозия, докато електро-поцинкованата тел има относително по-тънко покритие-обикновено 10–30 g/m²-но може да се похвали с по-гладка, по-равномерна повърхност, което я прави подходяща за продукти, при които външният вид е приоритет.
За да се подобри качеството и производителността на покритието, някои процеси на поцинковане включват добавяне на следи от легиращи елементи-като алуминий (Al), никел (Ni) или бисмут (Bi)-към разтопената цинкова вана, обикновено в концентрации между 0,01% и 0,20%. Тези микроелементи подобряват течливостта, адхезията и качеството на повърхността на цинковото покритие, като по този начин придават на поцинкованата тел превъзходна устойчивост на корозия, механични свойства и експлоатационен живот.
